Crimson„Вечерта на комедиантите“/”Sawdust and tinsel”
На 35 годишна възраст Ингмар Бергман заснема „Вечерта на комедиантите“. Това е първият му естетически напълно издържан филм от серията, която прави дисекция на дълбините на човешкото падение и на цената, която хомо сапиенс би платил за своето жалко земно съществувване.
Западналият цирк „Алберти“ мъчително прекосява калните пътища на Швеция в началото на XX век. Вече има и автомобили, но гладните и окъсани циркаджии разчитат на дръгливи коне. Собственикът Алберт
Йохансон-примирен мъж на средна възраст дели фургона си със значително по-младата ездачка Ане. Когато пристигат в града, където живее бившата му съпруга Агда и сина му, Алберт се моли да остане . Жена му няма нужда от него… Пренебрежително и обидно е отношението на директора на местния театър, от когото комедиантите искат костюми. Все пак им е разрешено да изберат.
Непостоянната и податлива на настроениата си Ане е прелъстена от местния актьор Франс. Вечерта по време на цирковия спектакъл Франс цинично предизвиква Алберт като разкрива завоеванието си… В последвалия двубой собственикът на цирка е жестоко пребит.
Йохансон обмисля самоубийство, но в последния момент прострелва изображението си в огледалото. Жертва на яростта му става цирковата мечка. През нощта фургоните продължават пътя си. Алберт и Ане са отново един до друг тъжно усмихвайки се в своята безизходица.
Много тъжен и потресаващ е този бергманов филм. Външната простота и непретенциозност на разказаната история я правят още по-въздействаща. Изпълнителите на ролите пресъздават пределно първично неосъзната безиходица на героите си. Природата и архитектурната среда излъчват мрачна неприязън към странстващите неудачници, бляскаво заснети от дългогодишния опертор на Бергман Свен Нюквист – това е първата им съвместна продукция.
„Вечерта на комедиантите“ от 1953 година издига Ингмар Бергман на позицията на гениален кинотворец, от която той не слиза до смъртта си .
От Станислав Харизанов
АРТ ЦЕНТЪР 